В тази статия физиологът и диетолог към Медицински център по сърдечно съдови заболявания Яна Данаилова, разяснява каква е връзката между инсулиновата резистентност и диабета и здравето на сърдечно-съдовата система.
Какви са рисковете за хората с инсулинова резистентност
Хората, страдащи от инсулинова резистентност и диабет тип 2, са изложени на много по-висок риск от хипертония /високо кръвно налягане/ и сърдечносъдови инциденти като инфаркт и инсулт. Освен това диабетът може да доведе до влошаване на кръвообръщението в стъпалата и краката. Повечето сърдечносъдови проблеми могат да останат дълго време незабелязани и недиагностицирани, затова е важно да се оцени рискът и да се предприемат действия за ограничаване развитието и прогресията на сърдечно-съдовите заболявания.
Свикнали сме да свързваме сърдечносъдовите заболявания с напреднала възраст, но ако човек страда от диабет от ранна възраст, сърдечносъдовите заболявания могат да се развият още на младини и да прогресират с течение на времето. Двата най-често срещани типа диабет са тип 1 и тип 2. Диабет тип 1, наричан още инсулинозависим захарен диабет, е нелечимо автоимунно заболяване, при което имунната система атакува клетките на панкреаса, което води до липса или ниско количество на синтезирания инсулин.
Диабет тип 2, наричан също неинсулинонезависим захарен диабет, е резултат от неспособността на тялото да произвежда достатъчно или правилно да използва синтезирания инсулин. Това състояние е резултат от житейските ни навици и за щастие може да се лекува и най-вече да се предотврати, стига човек да предприеме положителни промени в своите хранителни и житейски навици.
При хора с диабет лигавицата на кръвоносните съдове претърпява промени и може да стане по-дебела, което затруднява кръвообращението. Когато кръвообращението е нарушено, се увеличава рискът от сърдечни проблеми и инциденти като инфаркт и инсулт. Натрупването на захар в клетките може да доведе до структурни промени в кръвоносните съдове и увреждане на някои органи в тялото като очите, бъбреците и краката.
Контролиране на хипертонията при пациентите с диабет и инсулинова резистентност
Хипертонията е много разпространено съпътстващо състояния сред пациентите с инсулинова резистентност и диабет. Хипертонията сред пациентите с диабет е тясно свързана с развитието на диабетна нефропатия. При това състояние бъбречните клетки се стимулират от хипергликемията, което води до производството на хуморални медиатори, цитокини и растежни фактори. Производството на тези фактори често е отговорно за структурни промени, наблюдавани в гломерулите на пациенти с диабет, включително хиалинова артериолосклероза (предимно на еферентната артериола), повишено отлагане на колаген в екстрацелуларния матрикс и повишена пропускливост на гломерулната базална мембрана. Тези структурни промени повишават филтрационното налягане и често водят до микроалбуминемия с компенсаторно активиране на системата ренин-ангиотензин (RAAS). Хроничното активиране на RAAS често прогресира до хипертония, поставяйки допълнителен стрес върху гломерулите и причинявайки допълнително увреждане на нефроните на пациентите с диабет. Ако не се лекува, диабетната нефропатия може да прогресира до нефротичен синдром, характеризиращ се с протеинурия, състояние на хиперкоагулация и хиперлипидемия, което може да допринесе за повишения риск от сърдечен инцидент, наблюдаван при пациенти с диабет и бъбречна дисфункция.
Диабетна кардиомиопатия
Диабетната кардиомиопатия е друго състояние, което може да допринесе за сърдечен инцидент посредством коронарна атеросклероза и хипертония. Диабетиците са склонни да имат по-голяма сърдечна маса, в сравнение с хората, които не страдат от диабет. Това може да е свързано с повишено освобождаване от адипоцитите на цитокини като лептин и резистин, които имат хипертрофични ефекти върху кардиомиоцитите.
Пациентите със захарен диабет също така са склонни да имат леко намалена диастолна функция в сравнение с недиабетиците. Една възможна причина за това е, че повишеният синтез на триглицериди при пациенти със захарен диабет води до повишено съдържание на триглицериди в миокарда. Повишеното сърдечно натрупване на триглицериди е свързано с липотоксичност и променена калциева хемостаза в миокарда, като и двете влияят отрицателно върху диастолната функция. Това може да помогне да се обясни констатацията, че 40%-75% от индивидите със захарен диабет и без признаци на изявена коронарна артериална болест страдат от диастолна дисфункция. Фини аномалии в систолната функция също са наблюдавани при пациенти със захарен диабет, използвайки тъканен доплеров образ и доплеров щам анализ на пиковата систолна скорост. Тази систолна дисфункция може да е свързана с нарушена симпатикова инервация на миокарда и нарушен контрактилен резерв. В допълнение, интерстициална фиброза с повишено отлагане на колаген е наблюдавана при пациенти със захарен диабет и може да допринесе отрицателно за намалената сърдечна функция, наблюдавана при диабетици. Всичко това поставя пациентите с диабет в повишен риск от сърдечна недостатъчност.
Превенцията на сърдечносъдови заболявания при хора, страдащи от диабет
Превенцията включва управление на рисковите фактори, които са под наш контрол и разбира се, предписание и прием на адекватни медикаменти по преценка на лекуващия лекар. Елиминирането или поне редуцирането на рисковите фактори включва комплексна грижа за здравето на човека, контролиране на кръвната захар и редовни посещения при кардиолог. Важно е да се провеждат годишни електрокардиограми или ЕКГ, прегледи на холестерола и кръвното налягане и измерване на пулса на краката и стъпалата. Ако човек страда от високо кръвно налягане, е важно лекуващият кардиолог да предпише подходящи медикаменти за контрола му.
От ключово значение е и контролът на теглото и редуциране на излишните килограми и мазнини. За целта са важни балансираната диета и двигателната активност. Хората, страдащи от диабет, са наясно, че трябва да ограничат до минимум консумацията на храни с висок гликемичен индекс, но също така всички високопреработени, пържени и мазни храни. Менюто има трябва да се състои само от пресни плодове и зеленчуци, богати на фибри храни, храни, доставящи антиоксиданти и всички важни за здравето на сърцето нутриенти като омега-3 мастни киселини, магнезий, фолиева киселина, витамин С и др.
Сред останалите управляеми фактори са тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Ясно е, че и двете са рискови за здравето на сърцето и е най-добре да бъдат преустановени.
След като се отстранят рисковите фактори, следва стриктно придържане към новия хранителен и двигателен режим, контрол на кръвната захар, кръвното налягане, нивото на триглицеридите и редовни профилактични кардиологични прегледи.
Здравословната редукция на теглото може да ограничи риска от развитие и прогресия както на инсулинова резистентност, така и на Диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, които са номер едно причина за смъртност в световен мащаб.
Не отлагайте, погрижете се за здравето си, запишете час при диетолога Яна Данаилова на 0889 445 227