На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. Тази година международната кампания поставя акцент върху ранното действие – навременната диагностика, намаляването на риска и достъпа до качествена медицинска грижа.
Този призив е особено важен за жените. Метаанализ на 64 кохортни проучвания с над 858 000 участници показва, че свързаното с диабета увеличение на относителния риск от коронарна болест на сърцето е с 44% по-високо при жените в сравнение с мъжете. Това е съществена разлика, която поставя въпроса дали особеностите на женското здраве се отчитат достатъчно при оценката на сърдечносъдовия риск.
От значение са не само настоящите стойности на кръвната захар, но и здравната история на жената. Синдромът на поликистозните яйчници, гестационният диабет и менопаузата могат да бъдат свързани с промени в метаболитното здраве и с повишен риск в по-късна възраст.
Особено показателен е гестационният диабет. Метаанализ от 2025 г., включващ 15 кохортни проучвания и над 7,5 милиона бременности, установява 35% по-висок относителен риск от сърдечносъдови заболявания при жените с преживян гестационен диабет.
Как диабетът влияе върху сърцето на жената, защо репродуктивната история има значение и какво трябва да включва дългосрочното проследяване? Разговаряме с доц. д-р Красимира Христова, кардиолог и специалист по сърдечносъдова образна диагностика.
Защо диабетът поставя жените в по-висок риск?
Продължително повишените нива на кръвната захар увреждат кръвоносните съдове и създават условия за развитие на атеросклероза – натрупване на плаки в артериите, които могат да ограничат кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Диабетът често се съчетава и с други рискови фактори като високо кръвно налягане, нарушения в липидния профил, наднормено тегло и бъбречни увреждания.
Когато тези фактори се натрупват, вероятността от коронарна болест, инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност се увеличава.
При жените диабетът е свързан с по-голямо относително увеличение на риска от коронарна болест и сърдечносъдова смъртност в сравнение с мъжете. Причините са комплексни и включват различия в метаболитния профил, съпътстващите рискови фактори и биологичните особености. Значение може да имат и различията в разпознаването и лечението на сърдечносъдовия риск.
Женските хормони и метаболитното здраве
Метаболитното и сърдечносъдовото здраве на жената се променят през различните етапи от живота. Репродуктивните години, бременността и менопаузалният преход са свързани с хормонални промени, които могат да повлияят върху инсулиновата чувствителност, телесното тегло, липидния профил и кръвното налягане.
Един от примерите е синдромът на поликистозните яйчници. При част от жените той е свързан с инсулинова резистентност – състояние, при което клетките реагират по-слабо на действието на инсулина. Това затруднява регулирането на кръвната захар и увеличава вероятността от развитие на предиабет и диабет тип 2.
Менопаузалният преход също може да промени метаболитната картина. Намаляването на нивата на естрогените се съчетава с възможни промени в разпределението на мастната тъкан, липидния профил, кръвното налягане и инсулиновата чувствителност. При някои жени това води до натрупване на допълнителни рискови фактори.
„Всяка сериозна промяна на хормонален и метаболитен статус, наднормено тегло, предиабет, асистирана репродукция, ендометриоза, дори анемия и ревматоиден артрит носят риск за сърдечносъдовото здраве“, посочва доц. Христова.
Менопаузата не означава неизбежно развитие на диабет или сърдечно заболяване. Тя обаче е подходящ момент за цялостна оценка на рисковите фактори и за преценка дали е необходимо по-активно проследяване.
Гестационният диабет – риск, който остава и след раждането
Гестационният диабет е нарушение в регулацията на кръвната захар, което се установява по време на бременността. При много жени стойностите се нормализират след раждането, но това не означава, че дългосрочният риск е изчезнал.
Преживеният гестационен диабет е свързан с по-висока вероятност за развитие на диабет тип 2 в следващите години, както и с повишен сърдечносъдов риск.
Метаанализ от 2025 г., включващ 15 кохортни проучвания и над 7,5 милиона бременности, установява 35% по-висок относителен риск от сърдечносъдово заболяване при жените с преживян гестационен диабет в сравнение с тези без такава диагноза. В анализа е отчетен и по-висок риск при групата с проследяване около десет години след диагнозата – 78%.
Тези данни показват защо грижата не трябва да приключва с раждането. Жените с преживян гестационен диабет се нуждаят от последваща оценка на кръвната захар и на останалите сърдечносъдови рискови фактори, дори когато след бременността показателите им са се нормализирали.
Това е важно и за жените, които са имали гестационен диабет преди години и днес се чувстват напълно здрави. Историята на бременността е информация, която трябва да бъде част от медицинската им история и да се взема предвид при оценката на риска.
Защо контролът на кръвната захар не е достатъчен?
Поддържането на добри стойности на кръвната захар е основна цел при лечението на диабета, но не е единствената. Сърдечносъдовият риск зависи от съчетанието на няколко фактора и не може да бъде оценен само чрез един лабораторен показател.
При жените с диабет е важно да се проследяват:
- Артериалното налягане – високото кръвно налягане допълнително натоварва сърцето и кръвоносните съдове.
- Липидният профил – нивата на LDL холестерола, HDL холестерола и триглицеридите имат значение за оценката на атеросклеротичния риск.
- Бъбречната функция – диабетът може да увреди бъбреците, а бъбречните заболявания допълнително увеличават сърдечносъдовия риск.
- Телесното тегло и обиколката на талията – те са важни показатели при оценката на метаболитния риск.
- Тютюнопушенето и физическата активност – също имат съществено значение за сърдечносъдовата прогноза.
Оценката трябва да бъде индивидуална и да отчита възрастта, продължителността на диабета, придружаващите заболявания и вече настъпилите усложнения. При жените е важно да се взема предвид и репродуктивната история, включително преживян гестационен диабет и хипертонични усложнения по време на бременност.
„За профилактика на сърдечносъдовия риск е задължително проследяване на показателите на липидната обмяна, на кръвната захар, да се редуцира наднорменото тегло. Наличието на болка, опресия в гърдите, затруднено дишане, умора при обичайна физическа активност – тези симптоми трябва да заведат една жена на преглед“, подчертава кардиологът доц. Красимира Христова.
Каква е ролята на кардиолога?
Грижата за жените с диабет изисква сътрудничество между ендокринолози, кардиолози и общопрактикуващи лекари. Целта е не само да се постигне добър гликемичен контрол, но и да се оцени цялостният сърдечносъдов и бъбречен риск.
Кардиологичната оценка може да включва измерване на кръвното налягане, електрокардиограма и ехокардиография. При конкретни показания могат да бъдат назначени и допълнителни образни или функционални изследвания. Не всяка жена с диабет се нуждае от всички тези изследвания – изборът зависи от индивидуалния риск, симптомите и клиничната преценка.
Възможностите за лечение също се разшириха. Някои съвременни медикаментозни групи, сред които инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер 2 (SGLT2) и агонистите на глюкагоноподобния пептид 1 (GLP-1), имат доказани сърдечносъдови и бъбречни ползи при определени групи пациенти. Изборът на терапия зависи от типа диабет, придружаващите заболявания и индивидуалните показания.
Важно е жените да не изчакват появата на оплаквания, за да обърнат внимание на сърдечносъдовия си риск. Навременната оценка и редовното проследяване са част от дългосрочната грижа.
Диабетът при жените изисква внимание през целия живот
През 2025 г. Международната диабетна федерация създава специална работна група „Women and Diabetes“, насочена към особеностите на заболяването при жените и момичетата. Сред приоритетите ѝ са по-доброто разбиране на хормоналните и метаболитните промени, гестационния диабет, синдрома на поликистозните яйчници и менопаузата, както и подобряването на достъпа до подходяща медицинска грижа.
Този подход отразява необходимостта диабетът да се разглежда в контекста на целия живот на жената. Грижата не се изчерпва с контрола на кръвната захар, а включва оценка на сърдечносъдовия и бъбречния риск, отчитане на репродуктивната история и съвместна работа на различни медицински специалисти. В зависимост от индивидуалното състояние тя може да изисква координация между ендокринолог, кардиолог, нефролог, акушер-гинеколог.
Сърдечносъдовото здраве на жената се формира през целия ѝ живот. Диабетът е част от тази картина, но не е единственият фактор. Отчитането на хормоналните промени, репродуктивната история и съпътстващите рискове позволява по-пълна оценка и навременни действия за опазване на здравето.
