След броени дни децата тръгват отново на градина и училище. Струпването на много малчугани на едно място неминуемо води до по-чести инфекции. Някои попадат в клопката на честите боледувания. Кога имуномодулаторите и витамините имат своето място за укрепване на детския имунитет и колко е важен сънят за здравето пред „Здраве с Телеграф“ разказа педиатърът и ОПЛ специалист д-р Диана Даскалова. От интервюто ще научите още дали днешните деца боледуват по-често от родителите си и има ли необходимост от нови ваксини в имунизационния календар на България.
– Д-р Даскалова, кои летни инфекции са актуални в момента?
– В момента продължават инфекции на горните дихателни пътища, с хрема и кашлица. Зачестяват чревните инфекции с разстройство и повръщане. Има вирусни херпангини и бактериални ангини. Макар и рядко, има бронхиолити и атипични, тежко протичащи пневмонии.
– Лятната ваканция отминава и идва време за училище. Можем ли да направим нещо преди първия звънец, за да бъдат по-здрави децата ни и да не се завъртат в порочния кръг на боледуванията?
– Преди училище или тръгване в детска ясла и градина се надявам родителите да са успели да отделят достатъчно време през лятото за прекарване с децата на море, планина, село, посещения на исторически места. На често боледуващите е възможно от личен лекар или педиатър да се направи схема с имуномодулатори, с ваксина за бактериални усложнения. На децата, които са изкарали тежко грип или са в рискова възраст с подлежащи хронични заболявания, като и всички, които искат да предпазят децата си от грип, е възможно назначаване на противогрипна ваксина, която може да бъде интраназална за деца над две години или инжекционна за деца над шестмесечна възраст. Назначаването на мултивитамини е подходящо при деца, които не приемат достатъчно плодове и зеленчуци и се хранят небалансирано. На децата трябва да бъде обяснено как да се държат с деца на тяхната възраст, които имат здравословни проблеми. Всичко, което се прави за децата, трябва да е с разбиране и много любов.
– Смятате ли, че част от родителите прекаляват с имуностимулаторите? Всяко дете ли трябва да ги приема?
– Имуностимулаторите днес наистина се дават повече от родителите, но самите ние, лекарите, ги изписваме повече. Превантивно могат да се дават по време на грипни епидемии, при постъпване в детски заведения – ясла, детска градина за първи път. Изписваме ги при по-тежко протичане на заболяване, при анамнеза за скорошна хоспитализация на детето, при по-често боледуващи деца, при деца с подлежащи хронични заболявания. Увеличаването на имунитета на децата по естествен път е важно за цялостното им здраве и устойчивостта срещу инфекциите. Балансираният чревен микробиом е свързан с по-силна имунна система. Затова хранителният режим е много важен, двигателната активност, споделените разходки на открито с родителите. Продължителността и качеството на съня са част от доброто здраве на детето. Стресираното, самотно, неразбраното дете боледува по-често.
– В този смисъл каква е ролята на съня за детското здраве? По колко трябва да спи едно дете, за да е отпочинало?
– Продължителността на съня в различните възрастови периоди е различна. За едно кърмаче е 12-16 часа, за деца от 1-2 години – 11-14 часа, от 3-5 години – 10-12 часа, от 6-12 години – 9-12 часа, за тийнейджъри – 8-10 часа. Сънят е важен за умственото и физическо развитие. Важно е да се установят добри навици на детето. Препоръчително е да се избягва късното лягане и ранното ставане. Много изследвания откриват връзката между недостатъчния сън и нарушения в познавателните способности, задържането на вниманието, краткосрочната памет, училищните резултати. Формулата е достатъчно сън за всяка възраст. Недоспалите деца са склонни към употребата на много сладки неща. Нарастващ здравословен проблем е сънната депривация, която засяга подрастващите, излагайки ги на риск от развитие на мозъчни, физически и емоционални проблеми и заболявания. В тийнейджърска възраст родителите трябва много да внимават и наблюдават за промени в качеството и продължителността на съня. Една хипервъзбуда, много трудно заспиване или летаргичност са тревожен сигнал и крият рискове от употреба на алкохол или наркотични вещества. При децата от 2-6 години една аденоидна вегетация в по-тежка форма може да доведе до назофарингеална обструкция и влошено качество на съня. Затова трябва да се лекува своевременно и адекватно аденоидната вегетация.
– Според вас увеличава ли се броят на често боледуващите деца? Смятате ли, че днешните деца боледуват по-често от родителите си?
– Не мисля, че днес децата боледуват по-често от своите родители. За 35 години практика виждам децата на порасналите вече деца. Забелязвам, че родители, които са боледували от ангини, често децата им повтарят тази тенденция. Днес децата по-често се водят на лекар, понякога с незначителни симптоми. И точно това, че посещенията при лекар са повече, може да даде една грешна статистическа оценка, че днес децата боледуват повече. Децата се връщат от ясла и градина понякога за едно закашляне, родителят трябва дойде в кабинета заради болничен лист, за извинителна бележка.
– Какви грешки в отглеждането допускат родителите?
– Не мисля, че има тенденции от грешки при отглеждането на децата от страна на родителите. Индивидуални със сигурност има. Мога да кажа много хубави неща за родителите. Голяма част са много информирани, с добра здравна култура, изключително отговорни. Обръщат голямо внимание на качеството на храната. Искат децата им да спортуват. Държат на пълноценния сън на детето. Създават хигиенни навици. По-амбициозни са не за високи оценки в училище, а за това детето да бъде себе си, да изразява мнение, да бъде чуто. Стараят се да обясняват много на децата си, да очертават граници за нормално и добро. Искат детето им да бъде защитено, обичано и подкрепено. Дават добър пример. Все пак, макар и лично, индивидуално – грешки има. Нараства броят на децата със затлъстяване, което крие риск от много здравословни проблеми в бъдеще време. Има деца емоционално неустойчиви, с поведенчески промени към
агресивност. Трябва много работа с тези деца от страна на родители, лекари, социални работници, психолози. Изоставането в речта на децата също е проблем.
– Откога трябва да започне закаляването?
– Закаляването започва от първия ден. Ако сезонът и времето позволяват, първите разходки могат да бъдат още през първите дни на новороденото. Гимнастика, масаж. Проветрени помещения. Предпазване от контакт с болни. В по-късен етап морската вода, планинският въздух, минералната вода, да не забравяме за спорта, който закалява, но и много възпитава. И най-неугледният парк е по-добър от синия екран.
– Трябва ли да има промяна в имунизационния календар преди инфекциите, които се наблюдават в момента? От две години у нас има много случаи на варицела. Смятате ли, че държавата трябва да помисли и да осигури ваксини за желаещите да предпазят децата си?
– Варицелата е инфекциозно заболяване, изключително заразно. Предпазването от това заболяване е само с ваксина. Протичането на варицела може да е много леко, но и тежко, особено при по-малките деца, при хронично болни, бременни, хора с имунодефицитни
заболявания. У нас ваксината се прилага от 2019 година в двудозов режим. Прилага се от деветмесечна възраст. Може да се постави до трети, пети ден от контакта със заразени и да предотврати това заболяване. Усложненията при варицела от страна на белия дроб –
пневмония, от страна на ЦНС – церебелит, енцефалит, сепсис, вторични бактериални инфекции на кожа и подкожие. Присъствах на два научни форума за ваксини и ваксинопрофилактика. Водещи специалисти изказаха мнение за включване в имунизационния календар на ваксината срещу варицела. След включването на ваксината срещу ротавирус в имунизационния календар като препоръчителна – днес може да се похвалим с един много добър имунизационен обхват и заболяванията, причинени от ротавирус рязко намаляха.
– Има ваксини като тази срещу човешкия папилома вирус, към която има нисък интерес.
– Все още е много нисък имунизационният обхват срещу човешкия папиломен вирус. Ваксината е включена като препоръчителна в нашия имунизационен календар. Има страни, в които са обхванати над 90% от подрастващите момичета и сега се имунизират и подрастващите момчета. Ние сме много далече от такива резултати. В имунизационния календар би могло да се включи и ваксината срещу менингококова инфекция като препоръчителна. Заболяването е по-рядко, но с тежко протичане и с много трайни последствия върху мозъчната дейност на детето. За всичко изброено трябва воля от страна на държавата, за да се подобри ваксиналното покритие срещу тежки заболявания. Тук, малко встрани от ваксините, ми се иска да кажа, че е хубаво държавата да осигури на всички бременни още при първа бременност безплатен пакет за генетично изследване на вродена тромбофилия. Това би спасило много животи, на бременната, родилката, на невръстното дете.
……………………………………………………………………………………………………………
Д-р Диана Даскалова завършва Медицински университет Плевен през 1989 г.
Своите специалности Детски болести и Обща медицина придобива през 1997 г. и 2010 г. Тя
ОПЛ специалист и педиатър в Горна Оряховица и София с над 35 години медицински опит.
Част от екипа специалисти на МЦ по Сърдечно-съдови заболявания.