В Европа се оформя нов подход към женското здраве – такъв, който разглежда здравето на жените не само през призмата на репродуктивното здраве, а през целия жизнен път – от ранната възраст до менопаузата и здравословното стареене.
В началото на февруари 2026 г. в Европейския парламент беше представен документът „Към стратегия на ЕС за женското здраве“ (Towards an EU Strategy for Women’s Health), разработен от European Institute of Women’s Health в партньорство с повече от 50 експертни организации. Документът предлага конкретна посока за бъдеща европейска стратегия и поставя женското здраве като самостоятелен и междусекторен приоритет.
Сред основните предложения са по-добро отчитане на биологичните и социалните различия между жените и мъжете, повече научни изследвания и данни, съобразени с пола и възрастта, по-справедлив достъп до здравеопазване и подход, който проследява здравето на жената през всички етапи от живота.
Документът поставя акцент върху няколко ключови области – майчино и репродуктивно здраве, онкологични заболявания, психично и неврологично здраве, хронични заболявания, менопауза и сърдечно-съдово здраве.
Особено важен е акцентът върху сърдечно-съдовите заболявания
Препоръките призовават да бъдат създадени специфични за пола подходи към профилактиката, диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания, както и да се повиши информираността за това, че рисковите фактори и симптомите могат да се проявяват различно при жените.
Това е важна промяна, защото сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт при жените в Европа. Според Европейското кардиологично дружество те са причина за около 40% от всички смъртни случаи при жените в Европейския съюз – повече от всички онкологични заболявания взети заедно.
В същото време сърдечно-съдовият риск при жените не е еднакъв през целия живот. Репродуктивната възраст, бременността, периодът след раждането, преходът към менопауза и годините след нея са етапи, в които се случват значими промени и в сърдечно-съдовата система.
Това означава, че оценката на риска не трябва да се ограничава до настоящото здравословно състояние на жената. Значение може да има и нейната медицинска и репродуктивна история – например, дали е имала високо кръвно налягане или прееклампсия по време на бременност, гестационен диабет, преждевременно раждане или други усложнения.
Бременността – важен период за бъдещото сърдечно-съдово здраве
Бременността е един от периодите, в които организмът на жената претърпява значителни физиологични промени. Сърдечно-съдовата система трябва да се адаптира към увеличените нужди на майката и плода. Според актуалните насоки на Европейското кардиологично дружество още от шестата седмица на бременността сърдечният дебит и ударният обем се увеличават с около 30–50%, а сърдечната честота се повишава с приблизително 10–20 удара в минута. При повечето жени тези промени са част от нормалната адаптация към бременността. За някои обаче бременността може да се окаже период, в който за първи път се проявява или се открива сърдечно-съдов проблем.
Особено важно е, че някои усложнения на бременността могат да бъдат свързани не само с конкретната бременност, но и с бъдещия риск за здравето на жената. Прееклампсията например, се свързва с приблизително двукратно до четирикратно повишен дългосрочен риск от сърдечно-съдови заболявания. Гестационният диабет също е свързан с повишен бъдещ сърдечно-съдов риск.
Това е и една от причините актуалните европейски препоръки да поставят все по-голям акцент върху проследяването на жените не само по време на бременността, но и след раждането. В новите насоки на Европейското кардиологично дружество за сърдечно-съдовите заболявания и бременността е включена и специална част за дългосрочните последици от неблагоприятните изходи на бременността.
„След бременност с усложнения или гестационен диабет профилактиката не трябва да приключва с раждането. Наред с проследяването на основните показатели, при необходимост се оценяват и дефицити, които могат да имат отношение към общото възстановяване на жената, включително витамин B12.“, коментира кардиологът доц. д-р Красимира Христова, която през последните 10 години активно работи за повишаване на информираността за сърдечно-съдовото здраве при жените
Това означава да се обръща по-голямо внимание и на специфичните за жените рискови фактори, включително тези, свързани с бременността, менопаузата и хормоналните промени, както и да се подобрява представителството на жените в клиничните проучвания и събирането на данни, разделени по пол.
Периодът около менопаузата също има значение
Друг важен етап е преходът към менопаузата. С настъпването на менопаузата и свързаното с нея понижаване на нивата на естроген се променят редица фактори, които имат отношение към сърдечно-съдовия риск.
Според актуални данни, публикувани от Европейското кардиологично дружество, много жени преминават от по-нисък към по-висок сърдечно-съдов риск именно в периода на перименопаузата. Около 30% от жените развиват хипертония в рамките на една година след менопаузата, което представлява близо половината от жените, които развиват хипертония в някакъв момент от живота си.
Възрастта, на която настъпва менопаузата, също може да има значение. Ранната менопауза преди 40-годишна възраст се свързва с повишен сърдечно-съдов риск.
Това не означава, че самата менопауза трябва да се разглежда като заболяване. Тя е естествен етап от живота на жената. Но е период, в който е особено важно да се обърне внимание на кръвното налягане, липидния профил, кръвната захар, телесното тегло, физическата активност и останалите индивидуални рискови фактори.
“Процентът на сърдечносъдова смъртност сред жените на възраст 45-55 години е тревожно висок. На всеки 80 секунди губим по една жена заради сърдечносъдово заболяване, включително и мозъчен инсулт. В същото време, над 80% от тези инциденти могат да бъдат избегнати, ако жените са по-добре информирани. Превенцията започва с разпознаването на симптомите и своевременната консултация с лекар. Когато жената е в ранна менопауза, трябва да се проследи и нивото на половите хормони, за да се прецени дали е подходящо включването на хормонално лечение. Необходимо е това лечение жената да осъществи при гинеколог, който се занимава с проблемите на преклимакса и климактериума. Самолечението не е добър начин да си помогнете, затова жените винаги трябва да търсят помощ от специалисти.“, обяснява кардиологът доц. д-р Красимира Христова.
Това е важно и от гледна точка на профилактиката. Ако една жена знае какви рискови фактори има и ги проследява навреме, промяната в риска може да бъде установена преди появата на сериозно сърдечно-съдово събитие.
Европейското кардиологично дружество все по-ясно подчертава необходимостта профилактиката при жените да отчита специфични фактори, които могат да останат извън традиционната оценка на риска – усложнения при бременност, ранна менопауза, синдром на поликистозните яйчници, ендометриоза и други състояния.
„Всяка сериозна промяна на хормонален и метаболитен статус, наднормено тегло, предиабет, асистирана репродукция, ендометриоза, дори анемия и ревматоиден артрит носят риск за сърдечно–съдовото здраве.“
Това означава, че при оценката на сърдечно-съдовия риск при жената не трябва да се гледат само традиционните показатели като кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, тютюнопушене и тегло. Важна е и историята на жената – как е протекла бременността, имало ли е гестационен диабет или хипертония, настъпила ли е ранна менопауза, има ли ендометриоза, синдром на поликистозните яйчници или други състояния, които променят хормоналния и метаболитния статус.
Точно затова тези промени не бива просто да бъдат регистрирани, а да бъдат сигнал за по-внимателна оценка на риска и за навременна профилактика. При наличие на такива фактори проследяването на кръвното налягане, липидния профил, кръвната захар, телесното тегло и останалите индивидуални рискови фактори може да помогне за по-ранното установяване на повишен сърдечно-съдов риск.“, пояснява още доц. Красимира Христова.
Следващата важна стъпка
На 5 март 2026 г. Европейската комисия прие Стратегията за равенство между половете 2026–2030 г. Тя превръща принципите на равенството в конкретни действия и включва здравето сред областите, в които трябва да бъдат отчитани различията между жените и мъжете. Стратегията следва и по-широкия европейски подход към равенството, основан на съчетаването на целеви мерки с интегриране на перспективата за равенство във всички политики.
За сърдечно-съдовото здраве това е особено важно послание:
Различията в биологията, хормоналните промени през живота, рисковите фактори, симптомите и отговорът към лечението имат значение. Затова и профилактиката, диагностиката и грижата трябва да бъдат все по-прецизни и съобразени с особеностите на женското здраве.
Това означава и промяна в разбирането за профилактиката – тя не трябва да започва едва когато се появи заболяване или когато жената достигне определена възраст. Тя трябва да проследява промените в здравето през целия живот и да отчита факторите, които могат да променят риска в различните периоди.
„За профилактика на сърдечносъдовия риск е задължително проследяване на показателите на липидната обмяна, на кръвната захар, да се редуцира наднорменото тегло. Наличието на болка, опресия в гърдите, затруднено дишане, умора при обичайна физическа активност – тези симптоми трябва да заведат една жена на преглед.“
Европейският разговор вече е започнал. Следващата задача е тези принципи да се превърнат в реална промяна – в профилактиката, медицинската практика, научните изследвания и грижата за всяка жена.
