Прееклампсията традиционно се разглежда като усложнение на бременността, но през последните години съвременната кардиология и майчино-фетална медицина все по-категорично я определят и като ранен маркер за бъдещ сърдечносъдов риск при жената. Все повече данни сочат, че бременността може да даде ранни сигнали засклонност към съдови, метаболитни и ендотелни нарушения още в млада възраст.
Прееклампсията се развива след 20-та гестационна седмица и се характеризира с повишено артериално налягане и засягане на различни органи и системи. В някои случаи симптомите могат да бъдат минимални или неспецифични, което прави редовното проследяване по време на бременността изключително важно.
„Прееклампсията вече не се разглежда само като временно акушерско усложнение. Все повече данни показват, че тя е важен индикатор за бъдещото съдово и метаболитно здраве на жената“, коментира кардиологът доц. Красимира Христова.
Според съвременните международни наблюдения жените, преживели прееклампсия, имат по-висок риск в следващите години от развитие на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и метаболитен синдром. Рискът е още по-голям при ранно настъпила или тежка прееклампсия, при преждевременно раждане или при повторна поява в следваща бременност.
В основата на тези процеси стои т.нар. ендотелна дисфункция, нарушение във функцията на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Ендотелът регулира съдовия тонус, артериалното налягане, възпалителните процеси и атеросклерозата. При прееклампсия се наблюдават комплексни съдови промени, които могат да бъдат ранна проява на бъдещо сърдечносъдово заболяване.
„Сърдечносъдовата система и плацентарното кръвообращение са изключително тясно свързани. Когато по време на бременността се появят съдови нарушения, това често е сигнал за повишена съдова чувствителност и в по-късен етап от живота“, допълва доц. Христова.
Все по-голямо внимание се обръща и на периода след раждането. Според актуалните кардиологични препоръки проследяването не трябва да приключва с изписването от родилната клиника. Първите месеци след раждането са особено важни за контрол на артериалното налягане и оценка на сърдечносъдовия риск. Някои форми на хипертония могат да хронифицират или да се проявят за първи път именно след раждането, включително в рамките на първите шест седмици.
Съвременният подход препоръчва жените с анамнеза за прееклампсия да преминат кардиологична оценка в рамките на първата година след бременността, а при наличие на допълнителни рискови фактори да бъдат проследявани дългосрочно. Това включва контрол на артериалното налягане, липиден профил, кръвна захар, телесно тегло и оценка на метаболитния статус.
Особено важен остава въпросът за менопаузата. При жени с преживяна прееклампсия рискът от сърдечносъдови заболявания може да се увеличи допълнително с напредване на възрастта и настъпване на хормоналните промени, характерни за перименопаузата и менопаузата. Намаляването на естрогеновата защита, комбинирано с предшестваща съдова дисфункция, повишава вероятността от развитие на артериална хипертония, атеросклероза и метаболитни нарушения.
„Историята за прееклампсия остава важен фактор, който се взема предвид при дългосрочната оценка на здравето на жената. Тя има значение не само по време на следваща бременност, но и десетилетия по-късно , включително в периода около менопаузата“, подчертава доц. Красимира Христова, председател на Асоциацията по сърдечносъдова образна диагностика.
Точно затова съвременната кардиология все по-активно развива т.нар. мултидисциплинарна грижа между акушер-гинеколози, кардиолози, ендокринолози и специалисти по майчино-фетална медицина, насочена не само към безопасното протичане на бременността, но и към дългосрочната профилактика на сърдечносъдовите заболявания.
Прееклампсията вече не се разглежда като състояние, ограничено единствено до периода на бременността. Тя се приема като възможност за ранна идентификация на жени с повишен съдовометаболитен риск и шанс за навременна профилактика, проследяване и персонализирана грижа за здравето в дългосрочен план.
